Ми аз пиша стихотворения. Не са нищо особено: Ето ги:
Селена
Твоята безмерна красота
Да не я видиш ще е срамота.
Пееш като ангел от небето.
Кат кралица на морето.
Ти обличаш се прекрасно.
Туй на всеки му е ясно.
А пък твоите големи очи ,
Помниме ги от преди.
Хей , прекрасна моя мила ,
Цвете ти си се родила!
Имаш кученца красиви
С лапички игриви!
Иде шарената пролет.
Птичките са тръгнали на полет.
Листенца ще раззеленеят.
Славеите весело ще пеят.
И ще тръгне Баба Меца
Да си търси пак медеца.
Децата весело ще си играят.
Зветенцата приятно ще ухаят.
Ще се чуват силни и щури викове.
Момчета ще играят на рицари с щитове.
Момичета със кукли ще се забавляват
И на майкита букетчета ще дават.
А красотата на цветята-
Във хиляди различни цвята.
Розови , жълти , червени
С тънички стебла зелени.
Ех! Колко е красива
Тази пролет тъй игрива.
Хайде! Нека да лудуваме.
До зори да палуваме.
Обичам аз усмивката на твоето лице
Тя нежно стопля моето сърце.
Обичам я ,защото виждам две красиви
Зъбченца бели и устни игриви.
На лицето твое има и очички.
Две палави малки звездички.
Те сладко , сладко греят.
И плачат и се смеят.
Ти вече и си ходиш
И сладичко бърбориш.
Клатушкаш се полека
По меката пътека.
Когато каза кака
Душата ми заплака,
Но не от тъга ,
А от веселба.
На една годинка стана ти.
Как бързо времето лети.
Скоро ще пораснеш голяма
И ще обличаш дрехите на мама.
Ти си моята Румяна,
Красива и засмяна.
На баба кръстена си ти.
О мила весела бъди!
Боряна Тодорова
В нашата градина
Цъфнало кокиче
Нежно и красиво
Сякаш е момиче.
Вятърът го люшка
Бавно се клатушка
Бялото кокиче
Младото момиче.
Сякаш то ще ни разкаже
Може и да ни покаже,
Че ще дойдат и при нас
Пойни птички с чуден глас.
Дадохме на мама
Бялото кокиче.
Тя го взе със радост
За да се накичи.
